Благодаря на всички, които днес – по един или друг начин, бяха искрено съпричастни към моя личен празник и към неофициално заявената от мен позиция да се кандидатирам през октомври за кмет на Хасково.
Благодаря и на онези, които запазиха мълчание, защото то носи своята истина, която говори повече от всяко лицемерие.
Рожденият ден е една от многото причини човек да погледне в огледалото назад и да види какво е оставил по пътя.
Там за мен най-значими са 16 години, които като кмет посветих на Хасково, за да стане той чист, подреден и гостоприемен град с перспективи. Не крия, че това бяха нелесни години, години на успехи и грешки, на идеи и разочарования, на спорове и стиснати ръце.
Но Хасково се промени, заживя и светна по свой уникален начин.
Какво се случи след тези 16 години е видно за всички и може да се опише с две думи – разруха и безпътица.
А какво ще се случи след изборите наесен, зависи от онези, които ще гласуват с разум и сърце за едно по-добро бъдеще на Хасково.
Защото ХАСКОВО НЕ МОЖЕ ДА ЧАКА!
ДА СЕ ОБЕДИНИМ, ЗА ДА ПОБЕДИМ!
