Узунджовската църква е една от най-старите селски църкви в България. През 2007г. храмът е възстановен основно от Община Хасково и кметът Георги Иванов. Намира се в онзи, топлия край на нашата държава – на около десетина километра от Хасково. Селцето е малко, подредено, чисто и спретнато, а хората в него доста гостоприемни. Населението е преобладаващо от турския етнос, но това го прави още по-интересно за посещение.
Църквата е известна с това, че през вековете е била ту църква, ту джамия. Архитектурата й не е нито на джамия, нито на типичен православен храм. Запазени са белези и от двете религии и спокойно може да послужи за доказателство как те битуват под един покрив.
Храмът е построен през Османското владичество от потурчен български майстор. Майсторът обаче не обръща джамията с лицето към Мека – свещеният град за мюсюлманите, а я разполага на югоизток. В края на 1906 година й се правят няколко архитектурни промени, след които става православна църква – „Успение богородично“. И днес се нарича така, и днес е храм на православната религия, но все още пази белезите от периода, в който е била джамия.
Чисто архитектурно храмът прилича повече на джамия, отколкото на типичната църква. Кръглите куполи, а също и централният вход, все още напомнят за мюсюлманската религия.
Отвътре обаче църквата е изрисувана с православни стенописи, с ярки и бистри цветове и образите на Богородица и Младенеца. Църквата пази една от чудотворните икони на Богородица и множество вярващи, а и невярващи, идват тук, за да търсят помощ и спасение.
Друго, с което Узунджовската църква е единствена, е иконостасът. Това е единственият храм не само в България, но и в света, в който има надписи на глаголица. За съжаление, снимките в храма не бяха позволени, но пък така ви предизвикваме да отидете и сами да се порадвате на тази забележителност.
Храмът е разположен в голям двор, в който настоящите уредници са се постарали да направят своеобразен парк с места за отдих. До голямата порта на двора се издига камбанарията. Тя е построена допълнително, след като от джамия храмът се превръща в православна църква.
На оградата има табела, която разказва историята на мястото и защо хасковското село Узунджово е било едно от най-известните в този край на България. Оказва се, че всеки септември селото се е превръщало в търговско средище, на което търговци от близо и далеч са идвали, за да изложат стоката си. Узунджовският панаир е бил известен в цялата Османска империя и най-видните и богати търговци използвали възможността, за да изтъргуват на възможно най-добрите цени стоките си.
Храмът „Успение Богородично“ пази и до днес тайните на онова време, за което ние можем само да четем в историческите извори. Църквата в село Узунджово е една възможност да се докоснете поне за кратко до точно тези исторически моменти и да видите останалите белези и спомени от онази епоха в българската история.
