В Хасковска област са струпани едни от най-големите чудеса на страната. Те са обединени в общи туристически маршрути. В Хасковска област е оформен район за туризъм, за който е достатъчно да видиш брошурите на общината, твърдят пък туристите. Културно-историческите обекти местните наричат Седемте Чудеса на Хасково.
Дева Мария е 32,8 м висока
1. От столетия Дева Мария е смятана за покровителка на Хасково, затова с решение на местния Общински съвет от 1993 г. 8 септември (празникът Рождество Богородично) е обявен за ден на града. През 2003 г., по идея на кмета на Хасково Георги Иванов, е създадена уникалната статуя, която се извисява на хълма Ямача. Автори на монумента са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив, а за издигането на Богородица над града се превръща в уникална обществена дарителска кампания.
Статуята в цифри:
Открита 8.09.2003 г.
Вписана в Рекордите на гинес като най-голямата в света статуя на Дева Мария с Младенеца – 2005 г.
2009 г. – става част от 100-те национални туристически обекта
Тегло на фигурата – 120 тона
32,8 м височина на монумента, по-висока с 1 метър от статуята на Исус Христос на хълма Корковадо в Рио де Жанейро.
През 2010 г. в непосредствена близост е издигната 30-метрова камбанария, средствата за която са набрани също чрез дарения. Със своите почти тридесет метра височина Камбанарията до Монумент Пресвета Богородица в Хасково е една от най-високите на Балканския полуостров. На върха й са поставени осем камбани с различна големина като общото им тегло е малко над един тон.
Александровската гробница чака да я приемат в ЮНЕСКО
2. „На 17 декември 2000 г. най-хубавата сред останалите и прочута в цял свят Казанлъшка гробница престана да бъде единствена. На този ден – неделя, в 13 часа, ръководеният от мен екип откри зашеметяващо представените за тракийската култура подмогилно съоръжение – Александровската гробница – храм с великолепни стенописи от IV в. пр. Христа“ – пише в книгата си покойният археолог проф. Георги Китов. Днес Александровската гробница е пример за това опазване и експониране на културно-исторически забележителности. За жалост това е единствената от находките на проф. Китов, за която се полагат достойни грижи. Внушителните й размери я нареждат сред най-монументалните гробници по българските земи. Уникална я правят и ненадминатите стенописи, които са без аналог: ловни бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и орнаментална украса. Фреските са датирани от преди 2400 години. Макар че стенописите разкриват много за живота на древните траки, до днес остава неразгадана тайната – кой е тракийският владетел, погребан в гробницата. Друга загадка се крие в един от стенописите на кръглата камера. В изрисувания в червено пояс се вижда издълбано с остър предмет изображение на млад мъж и надпис: Кодзимес Хрестос. Кодзимес е лично тракийско име, а Хрестос означава способен, умел, можещ, просветен. Учените предполагат, че графитът е автопортрет на художника.
През 2009 г. до гробницата е изграден музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“. За построяването му Япония дарява близо 3 милиона долара, а лично принц Акишино присъства на официалното откриване. От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България. В момента е открита процедура за включване на Александровската гробница в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Градът се гордее с Паметник на Завистта
3. Първият и единствен в света паметник на Завистта бе открит в Хасково през 2014 г. Българският Икар е разперил ръце в устрем да полети, но зад гърба му, ръцете на завистта са хванали в мъртва хватка крилете
Идеята за Паметника на Завистта се превръща в скулптура изпод ръцете на Господин Тенев – Гуспата, автор и на редица други арт инсталации, разположени в градските пространства на Хасково. Колкото и странно да звучи, паметникът на Завистта – Българският Икар също е издигнат изцяло с дарения. Още по-странно е, че все повече туристи и възхитени гости на южния град не пропускат да публикуват своя снимка пред паметника.
Узунджовската църква съчетава елементи от християнството и исляма
4. В хасковското село Узунджово се намира най-голямата селска църква в България „Успение на Пресвета Богородица“ . Тя по удивителен начин съчетава елементи от християнството и исляма. Построена е като християнски храм, през 1593 г. е била унищожена от Османската империя. На нейно място е издигната джамияа-част от огромен керван сарай. В онези години Узунджово е било важен търговски център на империята. В началото на 20 в. Турция връща имота на България и тогава започва преустройството на джамията в църква. През 2007 г. църквата е възстановена от Община Хасково.
Обновени са всички икони и стенописи, а тревненският майстор уста Дарин Божков резбова нов иконостас, който с размерите си се нарежда сред трите най-внушителни в страната. На прозорците са поставени изящни витражи, изобразяващи сцени от живота на Божията майка.
Узунджовската църква пази и една от чудотворните икони на Богородица. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Узунджово е обявена за паметник на културата.
Георги Иванов върна старата часовникова кула
5. Часовниковата кула на Хасково е била построена в началото на 19-ти век като символ на града и на стопанския подем. Незнайно защо, през 1913 г. Градският общински съвет приема решение за разрушаването й … Близо век по-късно кметът Хасково Георги Иванов прави първата копка на възстановяването на старата часовникова кула. Така градът възвръща един от символите си.
Камбаната на кулата е от леярната „Whitechapel“, произвела камбаната на Биг Бен, камбаната на свободата във Филаделфия, камбаните на Олимпиадата в Лондон и камбаните за юбилея на кралица Елизабет II… Леярната „Whitechapel“ (основана 1570 г.) е вписана в Рекордите на Гинес като най-старата във Великобритания.
За възстановяването на Старата часовникова кула достойните жители на Хасково събират дарения
Баба Яга бе кацнала в града през 2013 г.
6. През 2013 година, летейки с бясна скорост към община Хасково, Баба Яга се „разбива“ в един от осветителните стълбовете в центъра на Хасково… Пропуснали сте тази новина? Идеята за арт инсталацията е на кмета на града, а изпълнението – на известен местен скулптор. Фигурата е от месинг, а размерът до върха на шапката й е 2.80 метра. Подробностите, свързани със заложената символика на Хасковската Баба Яга, се пазят в тайна… Целенасочено. Идеята е всеки един от нас да намери свое собствено обяснение… Едно обаче вече е ясно – тя буди много усмивки и настроение както у хасковци, така и у всички гости на града.
7. Тополите на „Щурците“ още красят големите алеи
И един любопитен факт… „…Край реката редят се, редят се тополите…“ – стиховете от популярната песен „Среща“ на „Щурците“ са написани от хасковския поет Симеон Стоянов (1937-2002) и са посветени на красива учителка от града. А прочутите тополи и днес са сред емблемите на Хасково.
