След монумента „Света Богородица“ и голямата камбанария, извисени над града, е редно да разкажем за централната градска част и както се казва – да потъркаме обувките по стъргалото.
Старата и новата часовникова кула. Хасковлии се шегуват, че Хасково вероятно е градът, в който има най-много часовници на глава от населението. Кой знае защо, но пък е доста интересно почти на всяка крачка под една или друга форма да виждаш или чуваш отброяването на стрелките, а в същото време спокойствието и това, че никой не бърза за никъде, да са те обхванали и теб.
Новата часовникова кула е построена на метри от старата, в чест на 1000 години град Хасково. Като архитектура, разбира се, определено си личи, че е Новата часовникова кула.
На няколко крачки от нея е наскоро реставрираната Стара часовникова кула.
Хасковлии казват, че това е мястото, на което обичайно се случват всички срещи (както и на часовника на общината), като дори и да закъснееш, на никой не му прави впечатление.
Кулата е построена в началото на 19 век като символ на разцвета на града и региона. В началото на 20 век, по незнайни причини, е разрушена, докато през 2012 г. е открита официално отново, реставрирана в целия си блясък. Механизмът на часовника се сверява със сателит, а камбаната, която отбелязва всеки кръгъл час, е изработена в леярната, в която са направени и камбаните на Биг Бен в Лондон.
Старата часовникова кула е център на централната търговска улица в Хасково. В единия край на улицата са разположени няколко фонтана, малък парк, сградите на областната управа и общината и паметникът на Завистта.
Паметникът на Завистта е най-новата забележителност в Хасково, открита на 8 септември 2014 година. Скулптурата е доста проницателна – човек, разперил криле в устрем да полети, но две сплетени ръце са хванали крилете му и го дърпат надолу… Изключително, пък и хората в града казват, че това е първият и единствен паметник на Завистта в света.
В близост до него са фонтаните пред читалище „Заря“.
В другия си край търговската улица завършва пред Драматичния театър „Иван Димов“.
Сградата със своя цвят и архитектура напомня на Народния театър „Иван Вазов“ в столичната градска градина, но не това му е впечатлителното. Театърът е построен със средства и дарения от гражданите на Хасково през далечната 1925 година.
Край реката. (Онази същата река, за която се пее „Край реката редят се, редят се тополите…“ )
Атмосферата на спокойствие, възможността да се разровиш из историята, а и да станеш част от новите изградени паметници, които един ден ще бъдат вписани в историята, която ще четат децата ни, някак привлича.
