Източник: ЕПИЦЕНТЪР – 24 апр. 2015
За 16 години успяхме да преобразим града
-Четири мандата сте кмет на Хасково, г-н Иванов. Каква е формулата за успешно управление?
– Най-важното в управлението е човек да има огромно търпение. На това се свиква с годините. Трябват и добри идеи, които да намери начин да реализира. Когато не си обвързан с политическа сила, е много по-трудно. Защото всеки политически субект, особено когато е на власт в държавата, се опитва да ти наложи волята си. Било с политически, било с икономически механизми. Аз съм единственият кмет на областен град в България, който не е подкрепен от политическа партия.
– Как успявате през годините?
– Огромно предимство за мен е да работиш за родния си град. Когато знаеш, че това, което успееш да направиш, ще остане и хората ще го ползват и ще му се радват. Дори и в началото да си неразбран, в крайна сметка те оценяват какво се прави за тях. Това винаги ми е давало огромен импулс. С годините започнахме взаимно да си печелим доверието с гражданите. Те осъзнаха и свикнаха, че когато се захвана с нещо, го довършвам докрай. Нещо повече, самите жители на Хасково започнаха да ми дават и подсказват идеи, които успяхме да осъществим заедно. Като цяло управлението за мен през тези 16 години е ползотворно. Успяхме да преобразим голяма част от града и да превърнем Хасково в едно удобно място за живеене. Разбира се, има още много какво да се желае, но с оглед на възможностите смятам, че сме постигнали максимално добър ефект.
– Успяхте ли да постигнете финансова стабилност в общината?
– Успяхме да постигнем едно добро икономическо състояние. И тази година завършваме без дългове, което означава, че сме успели да балансираме добре между приходите и разходите. В предишните години също сме го постигали. Винаги съм се стремял да ограничавам разходите, така че приоритетни да са тези с най-голям обществен интерес. От друга страна, събираемостта на местните данъци и такси е на много добро ниво. На всички селски кметове съм предоставил бюджети. Това, което успеят да съберат от данъци и такси, остава за селата. И когато имат разумни идеи, да използват тези средства. Така се повишава събираемостта. Когато поех община Хасково преди 16 години, тя имаше много дългове. Нещата бяха трагични, те тогава и годините бяха трудни. Защото и болницата беше на общинска издръжка, субсидиите бяха недостатъчни, а част от средствата бяха изхарчени за неща, които явно не са били крайно необходими. За съжаление и до днес в България има общини, които тънат в разруха.
Там нещата си останаха на онова ниво, в което беше и Хасково преди 16 години. Ако трябва да говорим в цифри, общината през 1999-а имаше 9 млн. лева дългове и неразплатени заплати в бюджетната сфера за три-четири месеца. Сега нямаме дългове и финансите са ни стабилни. Успяхме да създадем някои нови общински предприятия като общинското лесничейство. То осигурява дърва на хората, а и носи приходи на хазната. Поддържаме и тролеите, макар че един голям проект за 18 млн. лева беше провален заради новата политика на правителството да насочва европейските средства от Оперативна програма „Транспорт“ основно в шестте най-големи града.
– Кои са нещата, които бихте отличили като успешни?
– Построихме два нови булеварда, обновихме основно централната градска част, ремонтирахме стадиона, двата големи парка – „Кенана“ и „Ямача“. Сградата на театъра е на образцово ниво. Но най-вече се гордея с някои емблематични за града паметници. Възстановихме Старата часовникова кула на Хасково, която някога е била строена със средства на занаятчиите. Имаме монумента на Света Богородица, с който Хасково и България влязоха в Книгата на рекордите на „Гинес“. Това е най-високото изображение на Божията Майка в света. А и Богородица е закрилница на Хасково.
Тази идея възникна много спонтанно, но се случи и монументът се наложи като символ на града, колкото и да го отричат или подценяват някои хора. Реставрирахме църквата в с. Узунджово, която е най-голямата селска църква в България. Тя е бивша джамия на пашата на Узунджовския панаир, който е историческият предвестник на Пловдивския панаир. И с единствения Паметник на завистта можем да се гордеем. Той се намира в центъра на Хасково и много добре отразява сегашното положение на българския народ. Защото както има много доброжелатели, така има и много хора, които ни мислят лошото. Навремето един областен управител провали довършването на болницата в Хасково. Мотивите му бяха: „Ако позволим на Иванов да довърши болницата, той ще е кмет, докато пожелае.“ Това е! Шопската поговорка, че е по-важно на другия да му е зле, явно важи за цяла България.
– Кои са големите проекти, по които се работи в момента?
– Най-големият проект ще приключи през юни. Новото сметище и корпусите за преработка на отпадъци – там строителството върви в график. Другият голям и важен проект е за водния цикъл, който на два пъти беше спиран заради политически поръчки от местни депутати. Смятам, че Хасково трябва да изгради общинско ВиК дружество. Така както е в съседен Димитровград. Вече имаме решение на общинския съвет и ще вървим в тази посока. Защото водата в Хасково е една от най-скъпите в страната. Вода наоколо има в изобилие, мисля, че ще можем да намалим драстично цената Ӝ. Но това ще се реши в рамките на новия програмен период.
– Държавата едва ли ще е съгласна…
– За мен по-важно е какво мислят гражданите. А те вече са го заявили с решение на общинския съвет. Водните асоциации са възприети от държавата, за да се улесни финансирането ни от Европейския съюз. Но този модел не е съобразен със спецификата на нашия манталитет и етнос. А нашият манталитет е много особен. Голяма част от ВиК инфраструктурата е общинска. Държавата иска ние да Ӝ го прехвърлим безвъзмездно. Защо пък да не стане обратното? Ние да получим или да изкупим частта на държавата. И без това по-голямата част от общата инфраструктура е общинска.
